Българският логистичен бизнес е изключително боеспособен

13.10.2021

Българският логистичен бизнес е изключително боеспособен

На 9.Логистична бизнес конференция Зелената сделка бе дискутирана като процес, в който българският бизнес трябва да има активна позиция, за да участва в голямата трансформация на европейската икономика.



Деветата Логистична бизнес конференция се проведе на 12 октомври на живо и чрез онлайн стрийминг в реално време и даде възможност на участниците да обменят добри практики и идеи за бъдещето. Всеки от лекторите добави стойност към престижния форум, а Българска Транспортна Преса като негов организатор отговори на силното желание на хората от сложния свят на веригата на доставки да се срещнат, запознаят, говорят и вдъхновят за нови решения на тяхното работно място.

„Интелигентна логистика: Спечели бъдещето“ – този обединяващ мотив звучеше във всички пленарни заседания и разкриваше различни възможности за интелигентна трансформация, която прави бизнеса по-успешен и конкурентоспосбен.

Днес ще разкажем за дискусионния панел „Глобални промени и локални възможности за бизнеса“ с акцент Европейската зелена сделка. В него участваха Петър ВИТАНОВ, член на Европейския парламент и член на Комисията по транспорт и туризъм; Зоран ЛАЗОРОСКИ, управител на Шенкер България и на Шенкер Северна Македония; Веселин СТОЯНОВ, основател и управител на Транспрес; Павел БАНДИЛОВ, директор „Бизнес развитие“ в инвестиционната компания БПД и изпълнителен директор на „БПД Индустриален ФНИ“ АДСИЦ,  Георги ТЕРЗИЙСКИ, мениджър продажби в SAP България, и Снежина БАДЖЕВА, управител на Българска транспортна преса и  главен редактор на сп. Логистика. 

Още в началото Петър Витанов заяви, че неговото участие е водено от желанието да бъде „мост между политиката и бизнеса“.

„Климатът се променя и ние трябва да отговорим с решения. За съжаление, често и политиците, и бизнесът закъсняват да бъдат активни, когато се разглеждат законодателни промени в Европейската комисия“, каза евродепутатът и призова за по-активна позиция към плановете за отделните етапи на Зелената сделка, защото това, което предстои, ще засегне цялата икономическа и стопанска дейност на страната.

„ЕС въвежда през 2005 г. търговията с емисии, като инструмент, който да намалява вредните въглеродни емисии, а през 2019 г. новият състав на Европейската комисия си постави за цел Европа да се превърне в първия въглеродно неутрален континент след 2050 г. Междинната цел на "Готови за 55" е да намалим въглеродните емисии в Европа с 55% (спрямо нивата им от 1990) към 2030 г. Това сигурно изглежда абстрактно и далечно. Но за да се стигне до там, трябва да се въведе ново законодателство. Подготвени са 15–16 законодателни досиета, които трябва да оформят тази трансформация, включително и в транспорта и енергетиката“, коментира Петър Витанов.

Той онагледи архитектура на тези законодателни мерки, които водят до цялостна икономическа трансформация и даде формулата на участието на бизнеса с позиция по текстовете и сроковете – браншовите организации да предоставят свои позиции чрез българските представители в европарламента.

„Ето Логистичната бизнес конференция доказва, че има мостове и те трябва да бъдат използвани по-настоятелно по всеки въпрос, който се разглежда в ЕК. За всяка политика има компенсаторни механизми. И нека бизнесът се възползва от всички възможни механизми чрез нас, евродепутатите“, призова Петър Витанов.

DB Schenker, като международна транспортна и логистична компания от години има своята политика за устойчиво развитие. Не мога да дам точен отговор дали 2030 г. е реалистичен срок за толкова рязко намаляване на въглеродния отпечатък, защото това са политически решения, но ние като компания ще направим всичко възможно, за да отговорим на изискванията, зададени от ЕК. Когато става дума за нашата политика за устойчивост DB Schenker като транспортна и логистична компания е напълно наясно със своето въздействие върху околната среда и сме напълно убедени от години, че трябва да правим стъпки в тази посока. Работим върху т.нар. чиста градска логистика, защото особено с увеличения брой доставки в градовете в резултат от разрастването на електронната търговия е особено важно да имаме начин тези доставки да стават по начин с нулеви вредни емисии. Освен това от години ние работим и по интелигентно използване на капацитетите на нашите камиони, така че няма празни курсове и така да намаляваме максимално въглеродния отпечатък, оставян от тях. Работим и по това да намаляваме въглеродния отпечатък от нашите кораби, както и да направим складовете ни максимално неутрални по отношение на всякакви вредни емисии“, включи се онлайн в дискусията Зоран Лазороски.

Веселин Стоянов, който е бил близо до европарламента – на площада, когато българските превозвачи протестираха срещу Пакета мобилност, отговори, че Пакетът мобилност противоречи на философията на Зелената сделка и клаузата за връщането на камионите трябва да бъде променена.

„Съгласен съм, че трябва да стъпим на устойчиви технологии и да намалим въглеродните емисии в транспорта. Но ние в Транспрес буквално се молим да тестваме електрически камиони. Няма как да стане толкова бърза трансформация, когато първият електрически камион слезе от конвейера буквално онзи ден“, каза мениджърът.

Той даде пример как Транспрес от години внедрява интелигентни решения в логистиката, които щадят природата и хората Мениджърът е убеден, че в България могат да се използват автовлаковете (дългите камиони) и заяви готовността на логистичните компании за изграждане на инфраструктура до големите дистрибуционни центрове, които изграждат и управляват.

Петър Витанов поясни, че част от фондове на Зелената сделка са точно, за да стимулират закупуването на електрически автомобили. Според него цената на електрическите ванове към 2026 г. ще се изравни с цената на тези с дизелови двигатели.

 

„Зелената сделка стъпва на решения, които не се опират на научни технологии - опонира Павел Бандилов. – Вижте какво става с цените на електроенергията и инфлацията. Една от причините е, че политическата класа оправдава инфлацията с пандемията. Но аз смятам, че политиците и банките се изолираха в последните години от реалната икономика. Не харесвам Зелената сделка, защото тя беше вкарана припряно и без да се намерят достатъчно алтернативни източници на електроенергия и в момента ние берем негативите на тази прибързаност. Нека бъда разбран правилно – аз не отричам, че Зелената сделка е нещо голямо и сериозно, но трябва да пазим икономиката.“

На въпроса на водещата панела Снежина Баджева: какви са възможностите на българските инвеститори да се включат в промяната на движението на капитали, хора и стоки, Бандилов отговори, че трябва да се подхожда много предпазливо в строителството на логистични паркове. И посочи за пример проблеми със скока на цените на имотите в Англия, Шанхай, Берлин.

„Трябва да сме внимателни заради натрупването на много неблагоприятни фактори и да изчакаме с инвестициите в нови бази. Ние изградихме соларна система в Индустриален парк Варна, готови сме и за нови инвестиции, защото едно публично дружество като БПД може да направи данъчна оптимизация и добре да борави като заемна политика. Когато се взима кредит, всеки трябва да гледа какъв лихвен режим фирмата може да понесе. И да си гарантира бъдещите парични вземания, като вземе мерки да се получават тези вземания“, посъветва финансовият анализатор.

„Пандемията с Ковид-19 промени всичко, което знаехме досега и което смятахме за много стабилно. Години наред ние преследвахме максимална ефективност на веригите на доставки, но точно това направи веригите на доставки твърде fragile по време на кризата. Няма да навлизам в детайли, защото всеки знае какъв тип disruptions имахме през последната година и половина и това промени начина ни, по който ние мислим особено по отношение на международния бизнес и аз смятам, че това промени и начина, по който ние говорим за логистиката. От години ние говори за логистика just-in-time и за максимална ефективност, но сега вече говорим за just-in-case логистика. Смятам, че България има добри възможности за т.нар. nearshoring и в рамките на една година доста големи компании преосмислиха инвестиционните си планове в Далечния изток заради прекъсванията във веригите на доставки и според мен има добър шанс някои инвестиции да бъдат пренасочени към нашия регион, особено България като част от ЕС. Разбира се, тук има и редица проблеми като липсваща квалифицирана работна ръка, но аз смятам, че това е тенденция, която ще се развие през следващите години“, допълни Зоран Лазороски.

На въпрос за пътя на бизнеса към дигитална трансформация, Георги Терзийски отговори, че бъдещето е на стандартизираните решения, въпреки че бизнесът често иска индивидуални и нестандартни решения.

„Пътят е да се планира разумно и да се върви с малки сигурни крачки, бизнесът да се допитват до консултанти, но да следва неотклонно процеса на дигитална трансформация. Защото ако бизнес не е готов да посрещне всички новости, които излизат на самия дигитален пазар, няма как да настъпи бърза трансформация. А компаниите, предлагащи дигитални продукти, трябва да са в пряка връзка с клиентите и да ги консултират в процеса на промяна на мисленето за трансформация. Защото е важно, не само да се съберат данни, а те да си използват правилно, да се анализира и планира по-точно на базата на тези данни. Да, в бъдеще ще има виртуален консултант, виртуален търговец, но трябва да се тръгне от по-малките процеси, които не са дигитализиране и след това да се променя по-решително цялата организация на работа“, каза мениджърът по продажбите в SAP.

На въпрос на онлайн зрител на Логистичната бизнес конференция, дали Зелената сделка не е мечтата на Европа да достигне чрез една голяма трансформация до Индустрия 4.0 през 2050 г., Петър Витанов отговори: „В известна степен това е новата индустриална революция. Но не е мечта, а реалност. Нека уточня – Зелената сделка не е причината за всички проблеми, които се случват около бързия растеж на индустриите след пандемията. Големият въпрос пред Зелената сделка е – ще може ли ЕС да запази конкурентоспособна своята икономика, както на голямата европейска територия, така и във всяка страна поотделно. Това означава трансформация, която да даде възможност всяка страна да е конкурентоспосбна както в рамките на ЕС, така и на трети страни. Затова искам пак да кажа - гледайте на мен като на човек, който може да спомогне за отстояването на интереса на българските стопански субекти в ЕС. Убеден съм, че българският бизнес дава възможност за по-добър стандарт на българските граждани. А това е нашата задача – да запазим нашата конкуретоспособност и да пазим интересите на българските граждани.

„Българският логистичен бизнес е изключително боеспособен. Убеден съм, че ще удържим на всички трансформации, ще добавяме стойност за своите клиенти, ще бъдем предпочитани компании за работа и ще привличаме все повече таланти“, направи оптимистична прогноза Веселин Стоянов.

Подкрепи го и модераторът на панела Снежина Баджева, която обобщи: „Новото и предизвикателствата идват от всички страни и ние трябва да сме адаптивни и гъвкави, за да спечелим бъдещето.“

<< Обратно към новините