Явор Панталеев: Електронната товарителница постига синергичен ефект

08.07.2020

Явор Панталеев: Електронната товарителница постига синергичен ефект

Новината за въвеждането на е-товарителници (е-CMR) у нас бе посрещната със сериозни очаквания и въпроси. Работният вариант на документите се бави.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) подготвя необходимите документи за въвеждането на електронни товарителници (е-CMR), като на първия етап те ще важат за вътрешния транспорт, а по-късно и за международния. Документите, които уреждат правно статута и ползването на електронни товарителници у нас, се обсъждат с представители на бизнеса. Съобщението дойде преди месец след среща на зам.-министъра на транспорта Ангел Попов с председателя на БСК Радосвет Радев. Последваха обсъждания на експертно ниво.

Юни изтече в очакване, че документът ще бъде готов за обсъждане, но това не стана. Очакваме отговори от МТИТС и на поставените от нас въпроси за съдържанието на работния пакет. Заявката за замяна на хартиените документи с дигитални бе натоварена със сериозни очаквания и за да не губим време, разговаряхме със спедитори за чуждия опит, за базата, на която е добре да се стъпи при създаването на правилата, и за критичните точки, които биха попречили на системата да заработи бързо и ефективно.

Потърсихме позицията на Явор Панталеев, председател на УС на НСБС, който познава в детайли работата с товарителниците и казусите, възникващи с документите, които придружават товарите.

- Г-н Панталеев, на каква основа се стъпва при разработването на документите и правилата, необходими за въвеждането на е-CMR?

- Народното събрание на Република България е ратифицирало Допълнителния протокол за електронните товарителници към Конвенция CMR преди почти 10 години. С това е поставена правната рамка за въвеждането на безхартиените товарителници у нас. За съжаление, след този положителен акт на парламента до момента не е създадена последващата нормативна уредба, с която да се уточнят детайлите относно условията, на които трябва да отговарят системите, които администрират електронни товарителници, а също и кои контролни органи как ще придобиват достъп до данните в тези документи. Поради липсата на практически опит в България по темата Националното сдружение на българските спедитори предложи да ползваме опита на страните от икономическия съюз Бенелюкс, където още през 2017 г. е създадена нормативна уредба и съществуват множество онлайн платформи, администриращи електронни товарителници.
От НСБС приветстваме готовността и действията на държавата в лицето на МТИТС и ИААА да работим съвместно по подготовката на необходимата нормативна уредба за електронните товарителници, както и за тяхното поетапно практическо въвеждане в употреба първоначално за вътрешен, а впоследствие и за международен транспорт. По този начин в България ще отговорим и на разглеждания от Европейския парламент Регламент за електронната информация за товарни превози (eFTI), който вероятно ще бъде приет тази година.

- Сложно ли е създаването и функционирането на е-CMR? Ще са необходими ли законови промени?

- Като цяло електронната товарителница представлява набор от същите данни, които се вписват и в хартиената, допълнителният протокол към CMR изисква това. Създаването на система, която да записва, съхранява и предоставя тези данни, не е нещо сложно. Необходимо е да се решат въпросите за начина на подписване на товарителниците, тъй като не всички участници в процеса ще разполагат с квалифициран електронен подпис, а въвеждането на изискване товарителниците да се подписват само с такъв ще ги направи трудни за използване. На това място може да се заимства добра практика от банките, където платежни нареждания се подписват с въвеждането на цифров код, получен от подписващия чрез кратко текстово съобщение (SMS) на неговия мобилен телефон. Алтернативно участниците в процеса, които притежават „умни“ телефони, биха могли да подписват електронните товарителници чрез сканиране на двумерен код (QR код) и използване на мобилно приложение, в което са се оторизирали предварително. Полагането на подпис върху екрана на устройство също е алтернативен вариант, който обаче би могъл да няма правна стойност при евентуален съдебен спор, но същевременно представлява широко разпространена практика в други страни от Европейския съюз.
Важен аспект представлява и електронният обмен на данни между системи за администриране на електронни товарителници. При проучването на темата установихме, че от Икономическата комисия за Европа към ООН са издали през февруари 2018 г. Спецификации относно бизнес изискванията за електронни товарителници (UNECE BRS e-CMR). В тези документи детайлно е описан както самия процес, така и са дадени интерфейси за обмена на данни.
По мое мнение за въвеждането на електронните товарителници в България е налице достатъчен опит от други страни в ЕС, създадени са и добри правила, които можем да приемем и приложим. Освен тези правила е необходима и промяна на Правилника за прилагане на ЗДДС, в който ясно да бъде регламентирано, че за доказване на износ или вътреобщностна доставка е достатъчно да бъде представена електронна товарителница или копие на хартиена. От НСБС сме изпратили писмо до Министерството на финансите и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като в него сме предложили конкретни текстове, с които да бъде променен ППЗДДС.

- Плюсовете на е-товарителницата като иновативно дигитално решение на теория звучат много добре, но кого ще натовари финансово - товародателя или спедитора?

- Доколкото съм запознат, в Германия е възможно изобщо да не поддържаш хартиен архив, дори не е необходимо да разполагаш с електронни документи, а е достатъчно надеждно да съхраняваш сканирани копия от целия документооборот. Това спестява разходи за поддържане на хартиен архив, както и намалява значително времето за намиране и предоставяне на даден документ. В България тази практика все още е законово неуредена. Но оттук произтича основното предимство за всички участници във веригата на доставки – ще разполагаме с електронен документ, който не е необходимо да съхраняваме физически и да издирваме при необходимост. При евентуални проверки самите контролни органи биха могли да достъпват тази информация самостоятелно, което ще намали значително времето и усилието на всички заинтересовани лица. Така че електронните товарителници от тази гледна точка по-скоро ще доведат до оптимизиране на разходите. За улесняване на използването им и избягването на двойното въвеждане на данни, веднъж в собствената ERP система и втори път в системата за администриране на електронни товарителници, ще е необходимо създаването на интерфейс за електронен обмен на данни. За намаляване на този разход е възможно услугата да бъде поета и от спедитора, който ще разпредели разхода за първоначална настройка и въвеждане на електронен обмен на данни за електронни товарителници много по-ефективно поради това, че обединява интересите на множество товародатели и по този начин постига синергичен ефект.

- Какво според Вас трябва да се направи, за да се възприеме електронната товарителница от всички участници в цялата верига на доставки? 

- В първоначалните ни разговори с МТИТС и ИААА се обединихме около извода, че е добре да започнем с вътрешния транспорт, като електронната товарителница бъде само алтернатива на хартиената. По този начин всички товародатели, спедитори и превозвачи ще могат свободно да избират дали ще ползват познатия им начин за изпращане на товари, или ще прилагат електронния вариант. От тук насетне по метода за изчисляване на алтернативните разходи всеки ще може да направи извод за себе си кой е по-подходящият вариант, като е важно да отчете и косвените разходи. Ще е необходима разяснителна кампания, в която да обясним на бизнеса какви са предимствата и ползите от използването на електронни товарителници.
За по-широкото прилагане на електронните товарителници от първостепенна важност са следните фактори: бързо и ефективно въвеждане/изпращане на данни; бързо и ефективно подписване на товарителницата от страна на изпращача, превозвача и получателя; бързо и ефективно последващо достъпване на електронния документ и опазване на неговата цялост.

- Държавните институции, които администрират данни, също са свикнали да работят с хартиени носители. Ще се съгласят ли те да работят с е-CMR?

- Всички тези въпроси, за които говорим, се решават от системите, които администрират електронните товарителници. А те от своя страна се подчиняват на нормативната уредба, която създава държавата. Практиката в страните от Бенелюкс е подобни системи да се създават и поддържат от частни организации, но е възможно като тяхна алтернатива да оперира и държавна система.
Въпросът дали държавните институции ще се съгласят да работят с електронни товарителници според мен касае качеството на нормативната уредба. При положение че дигитализацията е сред приоритетите на ЕС и се изтъква и като приоритет от страна на властта в България, би следвало държавните институции да насърчават използването на електронни товарителници.

Позиции на спедитори по темата, можете да прочетете в дигиталното издание на ЛОГИСТИКА Тук

<< Обратно към новините