53 на сто празни курсове от и за България заради Пакет Мобилност 1

10.10.2019

Проучване на KPMG показва негативното въздействие на спорния документ, ако бъде приет в сегашния му вид

53 на сто празни курсове от и за България заради Пакет Мобилност 1

53 на сто от курсовете на български превозвачи за и от България ще бъдат празни, ако задължителното връщане на камиона на всеки 4 седмици в страната на установяване на фирмата, залегнало в Пакет Мобилност 1, стане факт. Това ще увеличи на годишна база с 88 500 т или с 3% емисиите от CO2, генерирани от българския международен автомобилен транспорт.

Данните са от пазарно проучване за оценката на въздействието на Пакет мобилност 1 върху българския транспортен бранш, ако документът бъде приет и заработи в сегашния му вид. Проучването е изготвено от една от най-големите одиторски компании в света - KPMG по поръчка на Съюза на международните превозвачи (СМП). Резултатите от него бяха обявени насреща в транспортното министерство от министъра на транспорта Росен Желязков и представители на браншовите организации в автомобилния транспорт.

Проучването е изготвено след анкетиране на 80 компании, членуващи в СМП, от които отговор са дали 57, обясни Цветан Елисеев, директор Консултантски услуги в KPMG. Използвани са също данни от Национален статистически институт и статистическата служба на Европейската комисия – Eurostat. Според проучването в страната са регистрирани 12 700 транспортни фирми, 9600, от които оперират с до 5 камиона. В сектора международен транспорт са заети 42 500 души, а средния брутен месечен доход на международните шофьори е 1751 евро.

През 2018 г. броят на българските камиони за международен транспорт в експлоатация е бил 25 800, като средната им възраст е 3 години. През 2017 г. българският международен транспорт е реализирал 26 822 млн. тонкилометра. Пазарният дял на сектора международен автомобилен транспорт от българската икономика е 2,86 млрд. евро или 6% от БВП. В годините от 2015 до 2018 секторът е отбелязал ръст от 8%, а за периода 2016-2018 г. е направил инвестиции за 1,47 млрд. лв. И нещо, което показва силното негативно влияне на Пакет Мобилност 1 – бизнесът на българските превозвачи е на трето място в ЕС по зависимост от кръстосаните и каботажните операции.

Негативните последствия от Пакет мобилност 1 в сегашния му вид за българския транспортен бранш ще се изразят в пропуснати приходи, заради задължителното връщане на камиона и очакваните празни курсове, се казва още в проучването. Забраната за ползване на седмичната почивка в кабината на камиона ще доведе до по-високи разходи за превозвачите, заради плащанията за хотел и паркинг. Ограниченият достъп до каботаж и кръстосани операции ще доведе до забавяне на приходите, генерирани от българските компании в Сектора.

Всичко това ще доведе до преустановяване на дейността на по-малките компании от сектора, поради пропуснати приходи и увеличение на разходите. Очакванията са, каза Цветан Елисеев, около 14 000 служители, пряко заети в сектора, да загубят работата си. По-големите транспортни компании, за да избегнат негативите на пакет Мобилност 1, пък ще изнесат изцяло дейността си в Западна Европа. Има компании, които вече са закупили недвижима собственост в Западна Европа и са в процес на регистрация там, допълни Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на СМП. Очакваните ефекти на годишна база за българските компании за международен транспорт след приемането на пакет Мобилност 1, сочи проучването, са – 24 млн. евро за паркиране, 40 млн. евро повече административни разходи, 119 млн. евро допълнителни разходи за хотел, 155 млн. евро повече за гориво и 509 млн. евро - пропуснати ползи.

На база на тези данни KPMG прави прогноза за оценка на въздействието върху сектора през 2023 г. Икономически аспекти при приемане на пакета в сегашния вид са, че ако през 2018 г. общият размер на сектора е бил 2863 млн. евро, то през 2023 г. той ще се свие до 1327 млн. евро. Спадът от 1026 млн. евро ще дойде от фирми, които са преустановили или изнесли дейността си, а останалите 509 млн. евро – от пропуснатите ползи. Изчисленията са на база на допускането, че 36% от транспортните фирми ще изнесат дейността си или ще спрат работа.



Ако в проекта за Пакет Мобилност 1 се направят балансирани промени, каквото е желанието на българската държава, заявено на срещата от Росен Желязков, през 2023 г. размерът на сектора може да достигне 3966 млн. евро. На база на досегашните годишни темпове на инвестициите в сектора от KPMG правят прогноза, че при балансиран Пакет Мобилност 1 до 2023 г. фирмите от бранша биха инвестирали 2,40 млрд. евро, докато при приемането му в сегашния вид инвестициите биха били с 1,7 млрд. евро по-малко.

Празните курсове, свързани със задължителното завръщане на камионите до държавата на регистрация, биха довели до увеличаване на CO2 емисии с 88 500 т, което представлява 3% ръст на общите CO2 емисии, произлизащи от превозните средства, притежавани от български компании за международен автомобилен товарен транспорт. Отнесено към общите въглеродни емисии, генерирани от транспортния сектор в България, това означава до 1% увеличение.



„Разполагаме със сериозно пазарно проучване, възложено от транспортния бранш, което има по същество характер на оценка и по безспорен начин показва какви ще са последиците от прилагането на така разписаните текстове в Пакета за Мобилност 1. Данните от анализа ще бъдат предоставени, както на нашите евродепутати, така и на различните формати в ЕК и по време на междуинституционалните разговори“, обяви министър Росен Желязков. По думите му данните показват сериозно разминаване между обявената и реално провежданата европейска политика, и това какъв ще е крайният резултат от това.

„От проучването е видно, че на годишна база само за гориво разходите ще нараснат с около 155 млн. евро, заради задължителното връщане на празни камиони до държавата на установяване. Това ще доведе до увеличаване на въглеродните емисии, а в същото време в ЕС се обсъжда намаляване на замърсяването. 50% празни курсове не са от полза нито за „социалните права на … камионите“, нито за екологията в Европа“, изтъкна още министър Желязков. Той бе категоричен, че единомислещите държави не бива да се разколебават в единността си като в момента се начертават допустимите и не допустимите подходи по Пакет за Мобилност 1.

„И ние се изненадахме от обема на загубите, които ще претърпим от въвеждането на един не балансиран Пакет за Мобилност 1. Ние не сме против Пакета, но не може да се предлагат подобни сериозни реформи без ЕС да направи оценка на въздействието, как тези нови предложения биха повлияли върху транспортния бизнес“, коментира Йордан Арабаджиев.

Според министър Росен Желязков проучването ще е особено полезно при водените в момента преговори между българската държава и европейските институции, както и в диалога с единомислещите държави за промени в Пакет Мобилност 1. Проучването, според министъра, дава ясна картина на пазара и последиците от приемането на пакета. В момента пакетът е на обсъждане в триалога между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия. Първото заседание на триалога мина, като в него са обсъждани само технически въпроси по прилагането на пакета. За началото и края на ноември са предвиден още две заседания. Очакванията са, че Финландия, която председателства ЕС в момента, ще се опита да финализира пакет мобилност до края на годината, когато изтича мандатът й.

Позицията на България трябва да е гъвкава, смята министърът. За пример посочи, че в началото Съвета на ЕС не е предвиждал връщане на камиона, което България подкрепя, но сега ЕП иска тази мярка, което не е в наш интерес. Съветът на ЕС обаче е бил за връщане на водача, докато сега ЕП смята, че водачът трябва да има свободна воля къде да прекара почивката си, което е и становището на българската страна. Отделно, при преговорите с всяка от единомислещите страни членки нашата страна, смята Росен Желязков, може да договори стъпки, които да гарантират взаимна подкрепа в стремежа за промени в Пакет Мобилност 1.

<< Обратно към новините