Петата Логистична бизнес конференция отвори прозореца на бъдещето

Логистичното събитие на годината надмина предишните си собствени рекорди, събирайки 20 лектори, 50 партньори и над 350 участници в София Ивент Център. Генерален спонсор на форума за втора година беше Теленор България. Компаниите Ивеко, Дискордиа и DSV също подкрепиха конференцията. Лекторите бяха отворени към света хора, убедени, че ако всеки се затвори в компанията си, няма как да изградим национално богатство. Те споделиха свои анализи, добри практики и визия за бъдещето, които участниците в залата могат да превърнат в иновативни решения на работното си място.


Светът се променя с невероятни темпове, не знам дали това е добра, или лоша новина, но знам, че промените тепърва предстоят – каза при откриването Снежина Баджева, управител на Българска Транспортна Преса и главен редактор на списание ЛОГИСТИКА. А когато стане въпрос за промени, логистиката е една от първите области, където те се случват. Ето защо темата на петата Логистична бизнес конференция е ЛОГИСТИЧНИ ХОРИЗОНТИ 2025: Какво да направим днес, за да сме успешни и след 10 години.
„Не можем да седим и да чакаме промените, ние трябва да сме проактивни и да сме готови за тях. И ако след днешния ден повечето хора от тази зала си тръгнат поне с една идея, която ще бъде полезна за бизнеса им, аз и моят екип, с който организираме този логистичен форум, ще бъдем много щастливи, защото ще означава, че сме изпълнили целта на днешното събитие“, коментира Снежина Баджева.
По традиция министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски приветства участниците. „Присъствам с удоволствие на всеки от форумите, които бизнесът организира, и считам, че има много добавена стойност в тези формати.“
 

Министър Московски запозна аудиторията с инициативите, които ще бъдат реализирани по време на българското председателство на Съвета на ЕС.
„Това е голямо предизвикателство за нас, разбира се, и възможност да постигнем заложените цели и приоритети. Както знаете, България е ангажирана с процеса на подготовка на присъединяване на държавите от Западните Балкани в ЕС и това ще бъде основна задача на председателството. Свързаността на Западните Балкани е от изключителна важност и ние ще работим усилено това да стане факт. В сектор „Транспорт“ сме подготвили няколко акцента, които да реализираме през първите 6 месеца на 2018 г. Сред тях е пакетът „Въздухоплаване: отворена и свързана Европа“. Целта ни е да не се допускат нелоялни практики в авиацията. България и останалите страни членки на ЕС са заинтересовани от създаването на ефективен инструмент за гарантиране на лоялна конкуренция между въздушните превозвачи на ЕС и тези от другите страни.
Развитието на интермодалните превози и възможностите за комбиниран транспорт между държавите членки също са приоритет в транспортната ни политика. Директивата за тези превози е основен европейски инструмент, който цели да стимулира прехвърлянето на товарите от един вид транспорт на друг. Българското председателство ще стартира преговори за промени в тази директива, приета преди 25 години, така че да могат да се разгърнат интермодалните превози по еднакъв начин между всички държави членки на ЕС“, коментира министърът.
В рамките на автомобилния пакет основен акцент ще бъде специалното законодателно предложение за командироването и почивките на международните водачи, които се прилагат при каботажните превози. Тук Ивайло Московски очаква сериозни дебати около идеята за забрана водачите да ползват редовната седмична почивка на борда на превозните средства, както и предложените разпоредби за задължителното връщане на водачите в държавите, където се назначени на работа, на всеки три седмици. Според него тези предложения поставят под въпрос като цяло функционирането на европейския вътрешен пазар и ще се ограничи свободното движение на стоки и хора. Засегнати са преди всичко водачите от периферните страни на ЕС.
„В интерес на истината пакетът „Мобилност“, познат като „Закона Макрон“, не успя да мине през Съвета на ЕС, така че считам, че ще успеем максимално да защитим интереса на българските компании“, убеден е министърът на транспорта.
„Българското председателство ще даде възможност за приобщаване на Западните Балкани към ценностите на европейското семейство. Една от основните ни задачи в тази посока ще бъдe да популяризираме цифровите политики на ЕС. Това са широколентов интернет, високоскоростна трансгранична свързаност и не на последно място въвеждане на правилата на ЕС за премахване или намаляване цените за роуминг услугите в тези страни. Възприемаме председателството като национална кауза и се опитваме да намерим баланс между националните приоритети на отделните държави членки и тези на ЕС“, завърши Ивайло Московски.
 

Инициативата „Един пояс – един път“ беше водеща тема в презентацията на нашия китайски гост професор Уанг Хао от Джъдзянския университет.
В началото той подчерта, че изграждането на новия Път на коприната е в интерес на целия свят. Проектът ще създаде икономически ръст по цялата верига от нови посоки – от Китай към Европа и Централна Азия.
Страните в обхвата на разклоненията по Пътя на коприната ще могат успешно да обвържат своите икономики, като те станат взаимно допълващи се. В момента Европа и Китай са основни точки за производство и потребление, като стокооборотът между тях е над 1 млрд. евро дневно. Европа има критична роля за азиатската индустрия, тъй като 16% от експорта на Азия е към Стария континент. В момента основният маршрут на китайските стоки е през Суецкия канал. Останалите са Северният път, който минава по северната граница на Русия; САРЕ, чието трасе е край южния край на Африка, и жп маршрутът Изток – Запад. В резултат на извършен многогодишен анализ на тези коридори става ясно, че жп маршрутите са печеливша възможност за следващите години.
Професор Уанг подробно разгледа проблемите, които трябва да се решат при изграждането на трасетата на новия Път на коприната. Един от тях е да се създаде подходящо мрежово моделиране на логистичните и транспортните системи. Това означава да се подобрят пътищата и да се отстранят тесните места в свързаността, които в момента са основно на границите между отделните държави. Друг проблем е къде точно да се изградят логистичните хъбове, терминалите, офисите за управление и други съоръжения. Планира се и изграждането на съвместни логистични центрове за групажни пратки в държавите по трасето, където различни логистични фирми ще могат да обработват своите товари.
 

„Екипът на Теленор работи, за да се създаде здрава връзка с клиентите, така че да могат да разчитат на нас. Второто, което правим, откакто компанията е в България, е да инвестираме в технологии. Но не в каквито и да е технологии, а в тези, които ще бъдат полезни за клиентите, защото от технологиите няма смисъл, ако не знаеш как да ги използваш.“
Така започна своята презентация Красимира Асенова, завеждащ сектор Бизнес услуги в Теленор България, и представи новостите за бизнеса.
Наличието на физически сървър в дадена фирма изисква доста разходи – за помещение, за техника, за поддръжка и др. Всичко това отпада, ако се използва облачно базираната услуга Cloud Servers Lite на Теленор, която е съвместна разработка със Стоун Компютърс. Тя позволява всички данни на фирмата да се качат в облачна система и отпада всякаква нужда от машини и съответно от разходи за поддръжка, амортизация, ъпгрейди и др.
На конференцията често се говореше за свързаността между отделните видове бизнес. Красимира Асенова обясни предимствата на услугата „Онлайн магазин“ с хостинг в Google cloud за най-голяма степен на сигурност в сътрудничество с CloudCart. Услугата дава възможност за онлайн и офлайн разплащания, както и за покупки на лизинг. Друго улеснение е опцията за интеграция на куриерски компании и автоматизация на доставките. Теленор предлага и услугата E-mail Lite в партньорство със Стоун Компютърс. Това е облачно базирано решение, ползващо платформата Zimbra, с което фирмата може да управлява бизнес кореспонденцията си лесно и удобно. Има възможност за админис-трация и настройка според личните предпочитания.
Красимира Асенова представи и алтернативния олекотен вариант на решението „Автопарк“. Той е с plug&play функция – на таблото на автомобила лесно и бързо се поставя OBD устройство от самия клиент. Чрез него се извършват основни функционалности като при GPS варианта – следене на превозното средство, пътни листове, изминати маршрути, генериране на различни справки. Клиентът има достъп до уеб интерфейса на решението чрез профила си в Бизнес портала на Теленор.
 

За работата на търговската веригата JYSK и за изграждащия се нов логистичен център на компанията в Индустриална зона София – Божурище разказа Троелс Ларсен от JYSK Nordic. Компанията има 8 големи дистрибуционни центъра в различни страни, откъдето се зареждат над 2500 магазина, част от които са на франчайзинг. След изграждането на логистичния център в Божурище и завършването на разширението на датския дистрибуционен център в Улдум, през 2019 г. компанията ще разполага с над 1,2 млн. палетоместа (за европалети).
Г-н Ларсен подробно се спря на строежа на българския комплекс на JYSK. В момента обектът е доста напреднал. Паралелно се изграждат и двата автоматизирани склада за високо складиране, като всеки от тях е с площ от 10 000 кв.м. Те ще са с височина 44 м и ще се обслужват от 14 крана. Самата сграда ще е с 86 000 кв.м застроена площ, като общата площ на проекта е 300 000 кв.м. Инвестицията ще е за около 100 млн. евро, а WMS системата, с която ще се управлява центърът, ще е SAP EWM.
Стремежите на мениджмънта са в базата в Божурище оборотите да бъдат същите като в останалите логистични зони на компанията. В момента в дистрибуционните центрове на компанията постъпват годишно около 13 000 тежкотоварни камиона и около 20 000 контейнера (40-футови), а близо 9000 камиона снабдяват директно складовете на JYSK. Специално за българския център се очаква в него да се обработват около 2000 камиона и 5000 контейнера (40-футови). Оттам ще се зареждат около 208 магазина на веригата в 7 страни.
 

Димитър Василев, ръководител на отдел Продук-тово и бизнес развитие в ТЕСИ, говори за връзката между производството, високите технологии и потребителите.
„Целта, която съм си поставил днес, е да споделя как промяната, за която говорим тук, влияе на производителите и как променя не само продуктите, които произвеждаме, а целия бизнес модел. ТЕСИ е иновативна компания и успехът, който гради в годините, е базиран точно на иновациите и новите технологии. И няма как да пропуснем актуалния IoT, за който знаем, че променя бизнес средата. Ясно е, че новите технологии имат два аспекта: да отворят бизнес възможности и другият е да използват не толкова високи технологии, че да изплашат хората. Затова ние в ТЕСИ, когато създаваме иновативни продукти, се питаме дали е смислено за хората. Преди пет години започнахме да правим пазарни анализи и да търсим потвърждение на статистиката в реалността. Не знам колко от вас знаят, но има хладилници, които ви помагат да направите шопинг, да си изберете менюто и да живеете здравословно“, каза той.
ТЕСИ е българска производствена компания, която оперира на пазарите на повече от 50 държави с два вида продукти – електрически бойлери и отоплителни уреди. Нейният екип решил да управлява разумно промяната, да влезе в материята IoT и да произвежда интернет управляеми уреди.
„За щастие, бяхме едни от първите, но на практика се сблъскахме с една нова действителност, но се научихме да управляваме предизвикателствата. Нашето верую е, че всички уреди, които излизат от компанията в следващите няколко години, ще бъдат с IoT. Но няма как да влезеш в една нова материя, без да имаш нова партньорска мрежа. За щастие, България е едно добро място с добри IT компании и специалисти, така че това не се оказа сложен проблем. Днес ние имаме възможност да управляваме не само уреда ви, но и бюджета, без вие да пипнете нищо по уредите“, коментира Димитър Василев.
 

Изпълнителният директор на Ди Ейч Ел Експрес България Румен Иванов говори за търговската революция на XXI век.
Той съобщи данните от проучване, което сочи, че около 9% от българските фирми продават онлайн и около една трета от потребителите през последната календарна година са пазарували онлайн. Анализаторите казват, че българският пазар е изоставащ като обеми спрямо средноевропейските, но пък темповете на неговото развитие са значително по-високи.
Международният онлайн пазар през 2015 г. се оценява на 300 млрд. евро и тенденцията е да расте минимум с 20 – 25% всяка година. През 2020 г. се очаква да достигне 900 млрд. евро.
Доверие, цена, логистика, – това са трите фактора, които влияят върху избора на потребителите.
„Контактувал съм с много компании, в които местни търговци не очакват да има търсене извън тяхната държава и предпочитат да са спокойни и да продават вътре в нея. Но това изобщо не е правилно. За да се формулират търговските стратегии и да се види на кои международни пазари би имало потенциално търсене на даден вид стоки, има прости инструменти, като например анализа на уебтрафика, от който се вижда откъде идват поръчките. Опитваме се да се учим с нашите клиенти и бяхме удовлетворени, когато убедихме една компания да излезе на международния пазар, и сега тя е много успешна“, каза Румен Иванов.
Информационен поток, паричен поток и доставка – това са трите стълба, на които се гради електронната търговия.
Защо доставката е толкова важна? Защото проучванията сочат, че 45% от потребителите не са финализирали дадена поръчка само защото са имали недостатъчна и незадоволителна доставка, а 39% от тях са смятали, че предлаганите възможности не ги устройват.
Доставките при е-търговията са IT интеграция между съответния онлайн магазин, който управлява поръчката, и куриерската или логистичната компания, извършваща доставките. Съответната онлайн поръчка трябва да се превърне директно в заявка към съответната фирма за доставка, която да изпрати куриер да вземе стоката.
„Много е важно как ще бъде извършена доставката. Потребителите нямат възможност да си седят вкъщи цял ден, за да очакват поръчката. Тя може да е спонтанно закупуване на харесан продукт, може поръчителят да иска да направи бърз подарък. При всички случаи тя е едно емоционално действие и всички чакат с нетърпение да дойде поръчаното онлайн, защото им е важно. В този смисъл нашите усилия са насочени към това да разработваме платформи и решения, които позволяват на крайния потребител да бъде гъвкав, независим и да управлява правилно времето за своята доставка“, коментира мениджърът.
 

Красен Кръстев, управител на Мекалит България, се посъветвал със своите логистици каква тема да засегне на конференцията и те почти единодушно му казали, че логистиката е между чука и наковалнята – от една страна, са поръчките на клиентите, от другата – произведените в завода компоненти.
„Ние сме отговорни да не спрем поточните линии на заводи с хиляди души. Един час престой при нашите клиенти варира между 200 хил. лв. на час, тоест трябва да сме ефективни в дългосрочен план“, каза лекторът и показа много графики на добри производствени практики.
Красен Кръстев умело боравеше с числа, за да убеди аудиторията, че мениджмънтът в една фирма трябва да зададе тоновете на мелодията, която изпълнява логистиката. В нея има много анализи, прогнози и месечни намествания на отклоненията и правилно зададен ритъм.
„Какво се опитвам да направя? Опитвам се да дам шанс на логистиката да започне да планира ритмично, снабдявайки производството всяка седмица с равни количества суровини с ясната визия за 3 месеца напред. Какво показва практиката? Например в краткосрочен план клиентите променят ритъма си на работа, обикновено непланирано поради някакви технически причини. Или имат пикове и спадове през годината. Ние следим техния ритъм и това ни дава възможност да подредим много ритмично цялата си работа. Да си планираме хората, доставките, темповете на производство. Следим всички отклонения и си задаваме въпросите, какво ще стане, ако машината се развали; какво ще стане, ако някъде падне сняг и камионът не пристигне; какво ще стане, ако се появят непрогнозируеми обстоятелства... Ако не управляваш отклоненията, ако не анализираш постоянно числата и информацията, които ти подава ERP системата, ти винаги ще се страхуваш. Този, който прави анализ; този, който планира; и този, който реализира плана, той носи основната отговорност за крайния резултат. Ако той не го може, и 101 работници, и 101 статистици и логистици да му назначим, няма как да добавим стойност в процеса, а само ще го направим още по-неефективен“, коментира мениджърът.
 

Владимир Пилчев, ръководител Логистика в Лидл България, започна презентацията си шеговито: „Това, което ще се случи в бъдеще, е, че една част от залите за конференции ще приличат на кинозали и аз също ще започна с едно интересно филмче.“
Той демонстрира на колегите си картина на една максимално изчистена и динамична логистика. Фирмата има над 10 хил. магазина, присъства в 28 държави и разполага с около 150 логистични центъра.
Бизнес моделът на Лидл е ефективно опростен – всички доставчици доставят до логистичните центрове в Равно поле и Кабиле, като разполагат с възможността да изберат оптималния начин за превоз на стоката.
„Всички искат стока на по-ниска цена и не се интересуват как доставчикът таксува логистичния си разход“, коментира лекторът.
В дистрибуционните центрове в рамките на по-малко от 24 часа стоката трябва да бъде приета, складирана, да бъдат подготвени за експедиция заявките и комасираните палети да поемат и пристигнат в магазина.
„Всеки метър, всяка секунда са от значение. Печелим 600 км, ако спечелим само 1 м при комасирането на стоките. И ако спечелим и минутка на палет, си представяте колко печелим“, коментира Владимир Пилчев. Той показа как работи специално разработената за Лидл складова машина – 3-палетен транспортьор, развиващ над 120 км/час и даващ 50% повече капацитет при складирането на стоките.
В надпреварата със 150 логистични центъра по света в централата на Лидл се правят сравнения и анализи по много показатели за продуктивност и ефективност и всеки хъб разбира колко човекочаса са изразходвани за приема на 1000 палета и как върви скоростта на комисиониране в отделните сектори.
Лекторът засегна и темата за грижата за околната среда и онова, което може да се случи с отпадъците. Лидл работи активно за преработването им и колкото по-добре ги сортират и предават за рециклиране, толкова приходният обем е по-голям.
 

„Знаете ли защо оставих недовършено заглавието на моята презентация? – зададе реторичния въпрос Димитър Баев, зам.-управител на Булмаркет ДМ. – Защото искам да ви представя три момента, които в повечето случаи ни изправят на ръба или да направиш нещо, или да се откажеш.“
Компанията е пионер във всеки един от бизнесите, които развива. Основните й дейности, за които има най-много представителства и оперира на целия Балкански полуостров, са търговията с горива и жп превозите.
Най-напред мениджърът говори за логистика на границата на екологията.
„Изградили сме 30 LNG станции, 27 от които с наши партньори и 8 собствени. От 14 години позволяваме на всеки, който има желание да кара на екологично гориво, да го прави.
LNG може да се използва както за камиони, така и за влакове и кораби. Терминалът вече е изграден, заработи и нашата станция за зареждане на камиони. Първата в страната, съвсем скоро започваме 2-ра фаза на проекта, в няколко града ще имаме няколко по-малки подстанции за зареждане с втечнен природен газ. За предимствата на LNG можем много да си говорим, но само ще кажа, че тук става дума за 99,9% метан и това практически е най-доброто гориво за извършването на зелена логистика.“
Темата за логистиката на границата между Изтока и Запада бе посветена на интермодалния влак, който отпътува всяка седмица.
Партньор на Булмаркет ДМ от турска страна е Турк рейл – млада компания, но с големи амбиции. Тя предоставя на турската индустрия комплексна услуга по интермодални решения, като основната цел е да се създаде трайна транспортна линия между няколко точки в Централна Европа и Турция. Отпътуването от Халкали е всеки петък, а от Виена – всеки вторник, като транзитното време е 80 – 85 часа.
От Нова година компанията ще стартира втори блок-влак седмично, а от пролетта на 2018 г. има намерението да пусне и джоб-вагони по искане на своите партньори.
Слайдът за логистиката на границата на бюрокрацията донесе шумно одобрение в залата.
„Дунав е основният воден път, по който България получава голяма част от суровините за производство. Металите и зърното влизат и излизат главно през Русе. Имаме само обещания кога ще се драгира Дунав. Имаме сериозен проблем и с администрацията. Българската РИС система работи перфектно, но няма връзка с румънската. Всички администрации от 8 страни са получили парите по европейски проекти, но никой не ги е свързал. Бавно се обслужват частните пристанища и всички искат различен вид документи.
Затова създадохме програма за докладване на административни бариери. Всички, които сме част от логистичната верига на Дунав, могат да докладват в нея. За кратко време получихме 245 доклада с 15 български жалби – за несъвпадения и неуеднаквеност на документите“, коментира лекторът.
 

Милена Виденова, управител на Coface за България, започна своята презентация също с въпрос. „Колко от вас са чакали закъсняло плащане и са се питали дали ще си съберете парите, за да спите спокойно? – усмихна се тя и обясни, че в нейната презентация също става дума за голямата свързаност между отделните видове бизнес и определи паричния поток като кръвоносната система на процеса.“
Най-напред тя говори за глобалния сценарий от гледна точка на макроикономическите фокуси.
Опирайки се на изследване на Coface, тя посочи, че до 5 години напред ще има един основен проблем и това е все по-застаряващото население – особено в България, особено в ЕС. Предизвикателност за всеки бизнес е и ниската продуктивност, включително в България.
Третият фокус е урбанизацията: големите градове ще стават все по-големи, а това силно влияе на търговията и логистиката. Говорейки за четвъртия фокус – третичност, тя посочи с числа как сферата на услугите ще продължи да нараства и ще заеме 50% от заетостта сред основните икономически сектори.
Coface има уникална методология за оценка на риска. Милена Виденова представи карта на оценките на риска в 160 държави и последните промени, които са настъпили.
Говорейки за тенденциите в Централна и Източна Европа и България, тя отдели специално място на транспорта и подчерта, че в сектора има много забавени плащания.
Ето картината в сектор Транспорт и логистика:
❖ 22 640 компании с предмет на дейност в сектор транспорт и логистика;
❖ 3665 от всички компании, или 16,19% – с оценка 0-3 по скалата на Coface;
❖ 324 – в несъстоятелност или вече заличени, след като са били в несъстоятелност до момента.
За периода януари-юни 2017 г. в сектора:
❖ открито производство по несъстоятелност – 16;
❖ обявени в несъстоятелност – 16.
За периода януари-юни 2016 г. в сектора:
❖ открито производство по несъстоятелност – 12;
❖ обявени в несъстоятелност – 18.
„Ние сме надежден източник на информация, а 0-3 оценка е на тези, които не се разплащат навреме“, обясни Милена Виденова.
 

Как по-ефективно да управляваме разхода на гориво? На този въпрос се спря в своята презентация Делян Капитанов от Интелиджънт Системс България. В началото той подчерта, че ще отдели внимание на горивото, тъй като за логистичния бранш то е с много по-голямо значение, отколкото за всеки друг отрасъл на икономиката. Както в ЕС, така и у нас по консумация на енергия транспортът надвишава промишлеността. На него се дължат 33% от разходите средно в ЕС, като за България този процент е 21.
Разходът на гориво е един от важните практически въпроси за транспортните фирми. Обикновено се слага някаква норма – лятна и зимна, като после тя се сблъсква с реалността. Въпросът е как на базата на реалните данни да се направят нови норми. На практика има няколко реалности в тази дейност. Едната е на GPS-те, които подават данни за пробега на автомобилите, режимите на работа – градско и извънградско шофиране. Другата реалност е на картата за зареждане на гориво – колко е заредено, а третата – на счетоводството, където на по-късен етап отиват фактурите за гориво. В отделна реалност са заявките, курсовете и тарифирането. Тук е нужно BI решение, което да направи свързаност между тези реалности и да покаже какво е действителното потребление на гориво и как то се връзва със зададената норма. Съответно правим извод дали има нужда от коригиране на нормата. Едната от новостите в тази насока са облачните BI решения. Както и другите облачни услуги, те дават възможност на потребителя да се концентрира върху основната си дейност без излишни разходи за сървъри, компютърни специалисти, лицензи и пр.
 

Когато става въпрос за складово оборудване, първите неща, за които се сеща човек, са стелажи и машини. В последно време обаче вече не се говори просто за стелажи, а за складови системи. В своята презентация Христо Урумов, собственик и управител на групата STAMH, разгледа различните варианти за складови системи, които се предлагат в момента. В началото той представи направленията, в които работи компанията. След това подробно разгледа въпроса, как да се избере оптимална система за складиране.
В зависимост от вида на товарите основно системите се разделят на три вида – за палетизирани товари, за кутии и специализирани складови системи (за дългомерни материали, ролки с кабели, гуми и др.). Според г-н Урумов през последните години се наблюдава интересна тенденция на преориентиране на клиентите от статични към динамични складови системи. Така например производителите на бутилирани води и напитки, които преди са предпочитали драйв ин системи, сега се пренасочват към совалкови (shuttle) и гравитачни стелажи.
При производителите на хранителни стоки също има тенденция към преминаване към динамични системи. Тук интересът е повече към гравитачните, тъй като при тях лесно се спазва принципът FIFO, задължителен за хранително-вкусовата индустрия. По отношение на хладилните складове за замразени продукти предпочитани са мобилните стелажи, с които максимално се уплътнява наличното пространство. В тях се инсталират и автоматизирани складови решения с роботи трансманипулатори. Тази система е особено популярна сред фармацевтичните складове.
 

На пътешествие в бъдещето на логистиката поведе участниците лекторът Мартин Зоненберг от DB Schenker. Един от въпросите, по които той препоръча да помислим още в началото, е дали логистиката на бъдещето ще продължи да транспортира стоки, или те ще се „пренасят“ на разстояние чрез 3D принтиране. Друга от основните теми, когато мислим за бъдещето, е как основно ще се транспортират стоките тогава. Отново ли камионите ще доминират, или този път това ще са дроновете и безпилотните самолети, или тук важната роля ще е поверена на хайпърлупа на Елън Мъск.
В тази насока DB Schenker си сътрудничи с утвърдени партньори при въвеждането на нови технологии в своята дейност. В германската компания са дефинирали 8 ключови цифрови направления, които ще бъдат развивани. Едно от тях са автономните превозни средства. Според г-н Зоненберг автономността ще промени из основи всички видове транспорт – сухопътен, морски и въздушен, а също и контрактната логистика. Другите направления са е-търговията, анализирането на големи масиви данни, взаимодействието с клиентите, изкуственият интелект, цифровите работни потоци, цифровите платформи, анализирането на големи масиви данни и 3D принтирането. Фирмата е сформирала звена, които работят заедно с партньори по всяко направление. Добър пример в тази насока е автоматизираната платформа CarryPick за пренос на товари, която компанията използва в една от германските си бази.
Силата на сътрудничеството
За това как успешно се внедрява чужд опит у нас разказа Павел Пенчев, прокурист на Еконт Транс. През юни тази година стартира дейността на мрежата Pall-Ex България, като главен неин партньор е Еконт. На територията на страната фирмата е изградила мрежа с централен хъб в Пловдив и 17 логистични партньори с дългогодишен опит из цялата страна. Според г- н Пенчев намирането на партньори не е било лесно, тъй като изискванията към тях са високи.
Pall-Ex Group е водещ доставчик на услуги за превоз на палетизирани товари във Великобритания и Европа, специализиран в доставянето на 1 до 6 палета just in time. Системата й на работа е базирана на високоефективния бизнес модел „хъб и мрежа“.
Специално в България системата работи по следния начин: всеки ден товарите се събират в депата на партньорите и се консолидират. Вечерта се доставят в разпределителния център на Pall Ex в Пловдив в предварително определено време. Там всички пратки се разтоварват и сортират по направления. После се натоварват на същите камиони, според това в кой регион са получателите, и заминават към депата на партньорите. Там се разтоварват и поемат към крайните си получатели.

На ход са електрическите автомобили

Кой ще превозва стоките за в бъдеще – автомобилите или електромобилите? На този въпрос се опита да отговори Илия Левков, председател на Управителния съвет на Индустриален клъстер Електромобили (ИКЕМ) и изпълнителен директор на акционерното дружество. Още в началото той подчерта, че на логистичния бранш се пада честта да бъде двигател за ускоряване на новата индустрия. Заедно с общините и държавата тази крачка ще доведе до сериозни ръстове в производството и потреблението на електрически превозни средства, зарядна инфраструктура и всички съпътстващи и допълнителни услуги.
Навлизането на електромобилите се очаква да доведе до смяна на парадигмата по отношение на превозното средство. От обект на лично притежание те могат да се превърнат в обект за ползване. Тоест превозните средства ще се притежават от едни компании, а логистичните фирми могат да ги наемат при необходимост. Така отпадат високата първоначална цена на инвестицията и всякакви разходи по поддръжка и сервиз на колите. На тяхно място има дългосрочни наемни отношения. От това нововъведение логистичният бизнес може да спести сериозни разходи. То може да доведе до обединяване на логистични компании с цел споделяне на ресурси. Например един транспортен парк да се ползва от няколко логистични фирми, което е някаква форма на клъстер.
Един от проблемите пред собствениците на електромобили е неразвитата мрежа от зареждащи колонки. В момента в България има изградени около 80 зарядни станции, като техният брой занапред ще се увеличава.
 

Едно успешно решение за интеграцията на телематичен софтуер и ERP система представи Александър Найденов от ДАК-22 ЕООД (Фротком). В началото той разгледа развитието на технологичното оборудване в тежкотоварните автомобили, което постоянно се обновява. Двигателите преминават от Евро 5 на Евро 6. Оборудването от производителите става все по-модерно с все повече данни от бордовия компютър. Повечето от камионите имат дистанционна диагностика, модули за обучение на шофьорите и др. Все повече нарастват и данните, които се подават към телематичното GPS устройство на машината. Те идват от тахографа, бордовия компютър, сензорите, датчиците, ремаркето, хладилния агрегат и пр. След това се предават към телематичния софтуер, който ги обработва, така че да бъдат лесно достъпни, и ги представя в офиса на фирмата. Хората там имат информация в реално време за случващото се с камионите и могат да я изпращат до водачите.
За да е лесно достъпен, телематичният софтуер трябва да е уеб базиран, т.е. да е облачен и така да има връзка с всякакъв вид мобилни устройства. Освен това трябва добре да е интегриран към ERP системата на дадената компания, така че да обменя успешно информация с различните звена във фирмата. За една успешна интеграция на телематичната система на Фротком към облачен тип ERP разказа Живко Пасков, управител на хасковската фирма за автомобилни превози Монолит Транспорт. Той сподели ползите, които дружеството е получило след успешната интеграция, и как това е подобрило неговата работа.

 

На няколко иновации в логистиката и складовете чрез носеща технология се спря в своята презентация Даниел Домбах, директор индустриални решения и стратегии в Zebra Technologies за регионите Европа, Близкия изток и Африка. Той проследи свързаността при логистичните операции между мобилните устройства, IoT и облачните технологии.
Глобалното нарастване на е-търговията е довело до силен ръст на инвестициите в нови складове (44%) и дистрибуционни центрове (87%). Тъй като земята е скъпа инвестиция, все повече се прибягва до изграждането на високи складове. Благодарение на новите технологии производителността на персонала е нараснала с 50%, а точността на поръчките – с 47%. Наблюдава се известно прегряване на платформите за е-търговия, като съществуващите системи се сблъскват с увеличаващите се изисквания за попълване на поръчките. Ръстът на е-търговията води до увеличаване на заплатите на складовите работници и същевременно до стесняващ се трудов пазар.
Едно от предизвикателствата в бранша е уплътняването на работата на складовите машини. Изследванията показват, че през 48% от времето карите се движат празни. Тук помощ може да окаже платформата SmartPack на Zebra Technologies, като г-н Домбах представи нейните възможности. С помощта й операторите на кари са в състояние да оптимизират своята работа – да подобрят маршрутната си мрежа, да изчислят как по най-добрия начин да уплътнят наличното пространство на камиона, който трябва да се натовари.
 

На възможностите, които предоставя добрият BI анализ, се спря в своята презентация Цанка Маркова, управител на ФТС България. Фактите показват, че 58% от бизнес данните не са отваряни повече от 3 години или са с неизвестен произход. В същото време преките разходи за съхранение на 1 ТВ данни са 2250 долара на година. Затова е нужно да има решение, което да въвежда контрол на данните. Практиката е показала, че ефективността се увеличава средно с 34% след въвеждането на data driven модел на управление. BI решенията дават възможност за извличане, изчистване, трансформиране на данни, моделиране, дефиниране на KPI (ключови показатели) и направата на статистически анализи. Чрез BI Workshops може да се направи оценка на готовността на организацията за въвеждане на BI/Analytics решение. Също така те имат и олекотени мобилни приложения за автоматизация на дейности извън ERP/CRM. Г-жа Маркова демонстрира пред участниците възможностите на BI системата с примерни слайдове. Тя показа примерен анализ на приходите и разходите за една година на фирма. Чрез анализа им следва да се отговори на въпросите какво е станало и защо. А също и да се види какво може да се направи, за да се подобрят резултатите. Може да се направи разбивка по отдели, така че да има ясна картина къде какво може да се подобри, а също и брандове на продаваните стоки.
 

Обзор на търсенето на логистични площи през годината направи в своята презентация Симеон Митев, собственик на консултантската компания Шанс-96. Той заяви, че продължава тенденцията да нарас-тва търсенето на логистични площи у нас и подкрепи тезата си с данни за търсене в Google, от които се вижда, че през тази година има ръст при търсенето по ключовите думи „спедиция“, „логистика“, „товари“, „превози“ и „съхранение“. Най-голямо е търсенето за логистични площи в София – 65%, а след това е Пловдив – 23%.
Наблюдава се и голямо увеличение на рекламата на индустриални имоти в интернет.
Друга тенденция е, че вече търсенето на индустриални площи през мобилно устройство или десктоп се изравняват. Това е знак към фирмите, че когато подготвят свои реклами за интернет, те трябва да бъдат видими и на мобилни устройства.
Има ръст от 5 – 10% в търсенето на складове с площ над 1000 кв.м, отчете г-н Митев. Той прогнозира, че до средата на следващата година това търсене ще нарасне с още 5%.
Един от проблемите, който съществува на пазара на индустриални имоти, е, че няма складови помещения от клас А, които се търсят за логистични дейности. Клиенти има – спекулативно строителство няма. За да се излезе от този Параграф 22, той препоръча да се строят по-малки складове от клас А, които да се демонстрират на бъдещите клиенти.
Участниците в конференцията видяха и видеопрезентации на най-нови модели автомобили на Iveco и на складовите машини на STILL.
Много фирми използваха възможността да представят в изложбената зона на събитието свои продукти и услуги пред логистичното общество чрез собствени щандове. Общо 21 фирми разчитаха на директния контакт с хората от българския логистичен свят: Агенция „Шанс 96“ (БГ Склад), Адвокатско дружество д-р Решке & партньори, Баркод Системи България, Булнекс, Глориент Инвестмънт БГ, Дак–22 (Frotcom), Дейта Плюс, Джи Ти Ти, Евромаркет Кари, Iveco, Интелиджънт Системс България, Новоферм Балкан, Пейсера България, Ромпетрол България, Теленор България, Транскард-БГ, Транспрес, ФТС България, Хьорман България, Шенкер и Юнимастърс Лоджистикс.
Емоционалният финал на събитието беше томболата с награди. Късметлии този ден се оказаха Светлозар Димитров от ИнАут Трейд, който спечели iPhone 8, а Александър Димитров от Експрес Логистика и Дистрибуция ще се наслади на уикенд за двама. 

Светлозар Димитров спечели смартфон iPhone 8






 Александър Димитров получи ваучер за уикенд по избор