Цветин Тодоров: Фокусът ни в момента е внедряването на eCMR и еFBL

26.09.2022

Цветин Тодоров: Фокусът ни в момента е внедряването на eCMR и еFBL

Няколко години подред обсъждаме с различни министри и министерства нуждата от имплементиране на еCMR, диалогът е конструктивен, проблемът разбран, но резултат няма.

В навечерието на 30-годишнината на НСБС Валентина Лулева разговаря с Цветин Тодоров, председател на УС на НСБС.

Г-н Тодоров, как кризите през последните години и наложените от тях ограничения влияят върху транспортно-спедиторския и логистичния бизнес?

Не бих говорил за кризи, а за смяна на играчите и нови възможности. Говорим за нарушения във веригите на доставки, защото прекалихме с „outsourcing”-a и хоризонталната интеграция, която стана прекалено комплексна и глобализирана, а COVID-19 и войната в Украйна усилиха нарушенията многократно. Геополитическата обстановка се променя, издигат се нови бариери и това променя веригите на доставки и транспортните коридори.
Европа се ре-индустриализира и пътят преминава през устойчивост. Необходимо е отговорно социално и екологично управление на ресурсите: суровини, енергия, човешки ресурси.

В това отношение за България с подходящото й географско положение и като цяло за региона Югоизточна Европа се разкриват нови възможности, но трябва да действаме умно, за да не ги пропуснем. По традиция доминиращ е автотранспортът, който в състояние на липса на капацитет изживява растеж. Увеличават се инвестициите в логистични центрове, за да се задоволи търсенето на складово-логистични услуги и е-fulfilment центрове подсигуряващи нарастващата интернет търговия. Но за устойчиво развитие е необходима отговорна държавна политика за изграждане на жп и пътна инфраструктура, мултимодални терминали, така че България да стане част от новите коридори, свързващия Азия и Европа.

Промени ли се структурата на спедиторския сектор в България и Европа заради кризите около COVID-19, цените на горивата и войната в Украйна?

Не бих казал, че има значителна промяна в структурата на спедиторския сектор в България. Очевидно е обаче, че инфлацията в сектор транспорт, предизвикана от енергийната криза и високите цени на горивата в комбинация от въведените нови тол такси, води до една от най-високите инфлации страната в сравнение с други отрасли. Наблюдава се засилен износ поради търсене на алтернативни доставчици, които да заместят тези от Азия, както и завишени транзитни потоци от Европа към Турция. За промяна в структурата бихме могли да говорим, ако разполагахме с алтернативни възможности за други видове транспорт. Всички сме свидетели, че изграждането на пътна, жп инфраструктура, както и интермодални и мултимодални терминали у нас е предизвикателство. Без инфраструктура няма развитие и няма алтернативи в транспорта. Имаме потенциални възможности да станем част от новите коридори (Централен и Южен), но гореспоменатите предпоставки липсват и е необходимо да се действа бързо и адекватно, за да не пропуснем възможностите си. А без подкрепа на държавата това не е възможно.

Ускорява ли се дигиталната трансформация в транспортния сектор у нас?

Живеем във времето на четвъртата индустриална революция, която промени из основи начина, по които живеем и работим, свързвайки физическия, дигиталния и биологическия свят с технологиите, което носи едновременно възможности и опасности. Според някои проучвания 70% от бъдещата стойност в следващото десетилетие ще се базира на бизнес модели, основаващи се на дигитални платформи.

От друга страна, като общо правило логистиката е бизнес с висока интензивност на вложен човешки труд. Една част от логистичните компании, започнаха с ре-инженеринг на бизнес процесите си, където това е приложимо, но като цяло това е скъпо струващ процес, свързан с много комплексни познания едновременно за естеството на бизнес процесите и възможностите на технологиите. По скоро можем да говорим за усилия за ново проектиране на бизнес процеси и внедряване на IT системи, ползващи съвременни технологии (ERP, CRM, TMS, Fleet management and telematics) отколкото AI, IOT, Blockchain, Machine learning и други cut-of-the age технологии.

Ако се върнем на българска територия, трябва да кажем, че дигиталната трансформация има две страни: технологична и регулаторна. В технологично отношение много компании са напред и са създали предпоставки за дигитализация (IT системи и инфраструктура създадени за работа в хибридна среда и добри B2B и B2C комуникационни възможности). В регулаторно отношение обаче, нещата не изглеждат така. Такъв е примерът с електронната товарителница (eCMR), за която вече е създадена международна регулаторна рамка за прилагането й, от UN/CEFACT и Допълнителния протокол към Конвенцията за автомобилен превоз на стоки (CMR), касаещ използването на електронната товарителница, ратифициран от България през 2011 г.

Независимо от това множеството опити на НСБС (Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика) за диалог с правителство, за иницииране на законови промени остават безуспешни. Няколко години подред обсъждаме с различни министри и министерства нуждата от имплементиране на еCMR, диалогът е конструктивен, проблемът разбран, но резултат няма.

В това отношение можем да се поучим от водещия примера на FIATA (Федерацията на Световните Спедиторски Асоциации), която възприе нова дигитална стратегия, резултат от която е внедряването (съобразено със гореспоменатите стандарти на UN) на e-FBL, електронен мултимодален коносамент, който използва вече споменатите технологии, предлага се от повече от десет бизнес платформи и е внедрен вече от седем асоциации.

Как се отразява проблемът с кадрите върху спедиторския бранш в страната?

Агенцията по заетостта в България отчете рекордно ниска безработица за юли – 4.2%. Поради този факти спедиторските и логистични компании изпитват сериозни затруднения, имайки предвид, че секторът е с висока интензивност на вложен човешки труд. Значителен е и проблемът с осигуряване на складови работници, имайки предвид търсенето им в строителния сектор, интернет търговията, търговските вериги и техните логистични центрове. Не много по-различен е случат и при квалифицираните спедиторски кадри, поради навлизането на чужди логистични и транспортни компании, които аутосорсват част от операциите си в България.

В тази насока един от приоритетите на НСБС е обучение на кадри чрез учебния ни център за професионално обучение, който активно работи за повишаване на квалификацията на кадрите като годишно обучава около 250 настоящи и бъдещи специалисти в областта на транспорта, спедицията, логистиката и митническото представителство. Ограниченията, наложени от COVID-19, доведоха до необходимостта от бързо адаптиране на всеки бизнес, като в това отношение Учебен център – НСБС намери добра ниша за развитие. За кратко време всички професионални курсове бяха преработени и настроени за дистанционна форма на провеждане, като за целта в Мудъл платформата ни бяха добавени множество онлайн учебни ресурси и лекциите се провеждаха онлайн. Освен със собствените обучения Учебен център – НСБС е уникален и с това, че у нас единствено той е сертифициран за провеждане на обучения за FIATA диплома, покривайки стриктно зададените за това стандарти от международната федерация на спедиторските асоциации. Привличането и задържането на кадрите е сериозно предизвикателство в спедиторските компании, като в този аспект предимство са дигитализацията, създаването на възможности за „remote working“ и технологии, позволяващи функционирането на хибриден офис.

Кои са основните насоки, в които НСБС работи понастоящем?

НСБС е организация, работеща в дух на прозрачност, сътрудничество и взаимопомощ, гордееща се с приемствеността и последователността в политиките си, които следваме вече много години, а те са:

• дейности в защита на браншовите интереси
• развитие на бранша и повишаване на професионалната квалификация чрез учебния център на НСБС
• активно сътрудничество с международните и европейски транспортни структури (НСБС е член на FIATA и CLECAT)

В момента фокусът е върху дигитализацията, а именно внедряването на eCMR и еFBL, чрез промяна на законодателната рамка както и популяризиране на платформи, които подсигуряват тези услуги. Разработихме ДОС (държавен образователен стандарт) за професията Спедитор-логистик, с което създадохме прецедент в системата на образованието като добра практика между бизнеса и образователните институции.

Активно си сътрудничим с университетите, преподаващи тази специалност, както и със 17 професионални гимназии у нас, включително преподаващи по системата на дуалното обучение, в които сме активен участник за създаване на учебните програми и обучението на самите преподаватели, като този процес продължава активно.

Ръстът в електронната търговия влияе ли върху бизнеса на българските спедитори?

Трите водещи пазара за електронна търговия на дребно са Китай (с 21% годишен ръст), САЩ и Великобритания, като в сравнение с тях ние сме много назад. Независимо от това сравнение, ръстът в България е значителен, като беше форсиран от COVID-19 и тепърва ще сме свидетели на неговия растеж. Както вече споменах по-горе, фирмите се пренастройват за да подсигурят инфраструктура и ресурси за това, което води до инвестиции в нови логистични центрове, силен растеж при куриерските компании, както и появяване на нови такива, а някои традиционни спедиторски компании навлязоха в сектора на доставки на стоки, продавани през електронни магазини. Това от своя страна изисква сериозни инвестиции в инфраструктура и дигитални технологии, поради което представлява и сериозен риск ако не се подходи професионално.

От друга страна, гореспоменатото засилва допълнително дефицита на работна ръка както при процесите по обработката на поръчките, така и при тези по транспортиране, което вече споменах във въпроса, засягащ кадровата обезпеченост.

Как НСБС ще отбележи своята 30-годишнина?

30-годишния юбилей ще отбележим в рамките на два дни с изключително сериозни мероприятия, в които е планирано да вземат участие повече от 150 души, между които експерти от повече от 20 държави. В София ще се събере голяма част от ръководния състав на FIATA (Международната федерация на спедиторски асоциации), гости от CLECAT, представители на спедиторски асоциации от региона на Югоизточна Европа, представители на АИКБ, БТПП, пристанища, партньори от страната и чужбина.

Организираме три мероприятия със съдействието на секретариата на FIATA:

• Конференция на спедиторските асоциации от Югоизточна Европа (SEEFF) от 13:00 до 18:00 часа на 29.09.2022.
• Официален коктейл по случай 30-годишния юбилей на НСБС от 19:00 на 29.09.2022.
• Срещи на работните групи на ФИАТА за автомобилен и ЖП транспорт (FIATA WG ROAD и FIATA WG RAIL) на 30.09.2022 от 09:30 часа.

Конференцията „Дигитализация, Мултимодалност, Устойчивост“ (Digitalization, Multimodality, Sustainability) се състои от три панела, в които световни експерти ще представят горещите теми в момента, обновени с последна информация от световния конгрес на FIATA в Бусан, Южна Корея, който се проведе от 11 до 16 септември 2022.

В конференцията ще участват Старши вицепрезидентът на FIATA, трима вицепрезиденти, Генералният директор на FIATA, както и председателите на работните групи по Автотранспорт, ЖП транспорт и Мултимодален транспортен институт на FIATA.

Участие ще вземат и директорът на CLECAT, президентът на „Транспорт, Енергия, Инфраструктура и Информационно общество (секция TEN към EESC – Европейски икономически и социален комитет), генералният секретар на АИКБ и други експерти.

В панела „Дигитализация“ ще засегнем нуждата от реорганизация на бизнес процесите в спедиторските компании за по-висока ефикасност и подготовка за изцяло дигитални безхартиени процеси, както и заплахите от кибератаки. Ще разкажем за диалога с правителствата и необходимостта от съдействието им за промяна на нормативната база, за да стане дигитализацията възможна.

В панела „Мултимодалност“ ще коментираме нарушенията на веригите на доставки, предизвикани от COVID-19 и войната в Украйна, вертикалната интеграция, предприета от контейнерните линии и изкупуването от тях на пристанища, авиокомпании, спедиторски компании и какво спедиторите трябва да предприемат, за да запазят ролята си и конкурентните си предимства. Ще коментираме новите транспортни коридори между Азия и Европа и възможностите, отварящи се пред България и региона.

В панела „Устойчивост“ експертите ще споделят какви са следствията от Зелената сделка, какво очаква българския спедиторски и бизнес и за какво трябва да са подготвени фирмите, за да могат да разчитат на устойчиво развитие и избягване на изненади.

<< Обратно към новините