Битка за милиардите на Евросъюза

сп. Логистика, 2018, бр.1
04.04.2018

Западните страни не искат вече да финансират магистрали, а проекти, които ще подпомогнат интеграцията в ЕС

Битка за милиардите на Евросъюза

По темата за политиката и логистиката все още витае разбирането, че двата процеса си влияят минимално. Когато обаче американският президент си мери ядреното копче с това на азиатски диктатор; когато една от най-големите европейски икономики напуска Единния пазар, а България поема председателството на ЕС, става ясно, че политиката има пряко отношение към случващото се в целия свят...

По темата за политиката и логистиката все още витае разбирането, че двата процеса си влияят минимално. Когато обаче американският президент си мери ядреното копче с това на азиатски диктатор; когато една от най-големите европейски икономики напуска Единния пазар, а България поема председателството на ЕС, става ясно, че политиката има пряко отношение към случващото се в целия свят и в частност – в света на логистиката.

Измина едва месец от началото на 2018 г., а вече станахме свидетели на бурни скандали, успехи и провали, които влияят на начина, по който живеем и правим бизнес. Ако 2017 г. е пример за това, какво ни очаква през оставащите 11 месеца, то със сигурност отново ще бъдем залети от огромна доза несигурност и политически неразбирателства. Изведнъж обаче се заговори за нови стени и бариери, които да ограничат световната свободна търговия. Ако тези заплахи се сбъднат (някои от тях вече са факт), логистиката по правило ще понесе първия и най-тежък удар.
 
Възход на несигурността

След финансовата криза от 2008 г. светът се промени. Навярно ви е писнало да слушате за краха на икономиката и искате да оставите лошите дни назад, но онова, което се случи преди 10 години, все още оказва огромно влияние и днес. За да закрепят положението, централните банки на много държави бяха принудени да изсипят огромно количество пари. Критиците на тези интервенции спорят, че данъкоплатецът плати за греховете на инвеститорите, но централните банки нямаха особен избор. В крайна сметка пазарът се успокои и се наблюдава рекордно покачване на печалбите. Американският стоков пазар се наслаждава на втория най-дълъг период на просперитет след този от 1987 г. Подобна е ситуацията в Европа и Азия, като България не остава далеч от тази позитивна тенденция.
Централните банки видяха светлината в тунела и започнаха бавно да се изтеглят от пазара. Процесът обаче е болезнен най-вече защото едно рязко изтегляне на всички стимули може да предизвика връщане към кризата. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че глобалната икономика ще нарасне с 3,7% през 2018 г. Развиващите се пазари ще са първите, които ще усетят това. Въпросът е обаче дали Слънцето ще отстъпи място на буреносните облаци, когато банковите стимули престанат?
Отговорът на този въпрос се крие в един добре познат пазарен играч – Китай. Властите се опитват да променят икономиката на страната, като намалят производствения капацитет и укротят опърничавия растеж. Бързият ръст на икономиката вече не е добър показател за Пекин и създава повече неприятности, отколкото помага. САЩ все още са фактор в това, какво ще се случи на глобално равнище. Когато Доналд Тръмп влезе в Овалния кабинет във Вашингтон, привържениците му се надяваха, че ще открие хапчето, което да излекува американската икономика. Независимо от всички обещания по време на президентската кампания и след нея Тръмп постигна толкова малко, че ефектът на реформите е незначителен. 2018 година може и да се окаже последната, в която той обитава Белия дом, заради разследването, опитващо се да разбере какви са връзките между семейство Тръмп и Русия. Сол в раната хвърля и книгата на американския журналист Майкъл Уолф. В края на 2017 г. CNN отдели значително ефирно време, за да обсъжда вероятен импийчмънт. Предстоящите избори в САЩ тази година могат да накарат Републиканската партия да забърза реформите. Редица експерти обаче смятат, че те няма да са в тон с обещанията на Тръмп, защото никой не иска да обърне бизнеса срещу партията.
В геополитическо отношение икономиката може да бъде разклатена от множеството конфликти, които назряват по цялото земно кълбо. Иран и Саудитска Арабия са ярък пример за това, как въоръжен конфликт ще вдигне цената на петрола. Това ще се отрази по цялата верига на доставки. По стар обичай логистиците ще са първите, които ще бъдат накарани да компенсират в цената. Въпреки че Европа изглежда поуспокоена в края на 2017 г., редица проблеми остават нерешени. Германия изпита политическа криза, което накара Ангела Меркел, пример за политически стоицизъм, да заговори за предсрочни избори. Италия може да се окаже следващата европейска държава, която да попадне в ръцете на популисти. Европейският съюз вече изпитва трудности с непокорните Унгария и Полша. Някои политици в Брюксел пък отдавна се отказаха да търсят смислен дебат с Лондон. През 90-те години на миналия век редица гръмко обявиха, че светът най-накрая е постигнал целта си за мир и разбирателство. Тази цел обаче изглежда все по-далечна.
 
Стига притеснения

Всяка година пазарите се изправят пред множест-во негативни прогнози и най-често успяват да ги опровергаят. Растежът е постоянен, а експертите сгрешиха само веднъж през последното десетилетие. Тази грешка обаче коства много и накара всички да бъдат не просто по-предпазливи, но и по-умерени. Истината е, че икономическият растеж е стабилен, инфлацията е в рамки, които не притесняват централните банки, а печалбите са добри. Все пак още е твърде рано да спрем да се притесняваме. Китайският дълг в нефинансовия сектор е 200% от БВП, а новите заеми се множат въпреки усилията за ограничаването им. Според експерти това може да доведе до криза в жилищния сектор, което пък да удари всички сектори на икономиката. Дори Китай няма силата да спре финансовите катаклизми, като същевременно запази растежа си. Европейските правителства също имат висока задлъжнялост, а еврото е далеч от това да се провъзгласи за стабилно. Италия изглежда като следващото болно дете на Брюксел. Диагнозата е висока задлъжнялост, слаб растеж и популисти, които чукат на вратата. Една грешна стъпка встрани и Италия лесно може да се превърне в Гърция 2. Този път обаче Германия няма да е в състояние да излее милиарди, защото това ще доведе до още повече проблеми за Меркел. Засега небето над Стария континент е чисто, а буреносните облаци са все още далеч. Можем само да се надяваме, че ще ни подминат.
Докато Берлин опитва да се справи с всички проблеми, които активната му роля в кризата доведе, Франция се изправя на крака. Емануел Макрон, новоизбраният харизматичен господар на Елисейския дворец, носи глътка свеж въздух. Той едновременно подкрепя по-обединена Европа, но по начин, който изглежда много по-приемлив от онова, което Меркел предлагаше. Господин Макрон е и забавен политически характер, който смело се впуска в плана за укрепване на Европа, докато усилено работи върху приемането на френската багета в списъка на ЮНЕСКО за защитени храни.
Европейският съюз обаче започва годината окрилен и позитивно настроен. Икономическият растеж задмина този на САЩ, мигрантската криза отшумя (поне засега), а на хоризонта се задават нови търговски споразумения с Мексико, Япония и Австралия. Предизвикателствата обаче не са малко, защото политиците от Стария континент ще трябва да работят върху подсигуряването на гражданските права и сигурност и да окажат по-голям натиск върху Китай и САЩ. Двете световни сили гласно или не смятат европейския проект за мъртъв и правят всичко по силите си, за да разединят европейците. Когато включим и Русия, картината става още по-усложнена.
 
Бюджет 2020

Най-тежката битка ще бъде тази за бюджета от 2020 г. Брюксел ще трябва да окаже силен натиск върху страните членки, за да запълни дупката от 10 млрд. евро, която Брекзит оставя. Западните столици вече не искат да финансират магистрали и пречиствателни станции, а проекти, които ще подпомогнат интеграцията в Съюза. Подобен план е създаването на единна европейска армия. По време на дебатите ясно ще си проличи дали Брюксел все още има силата да задава тона в Източна Европа, или правителствата във Варшава, Унгария и дори България ще стават по-опърничави. Проблемите ще идват не само от Изток. Така както Берлин се смяташе за мотора на Европа, сега германците се отдалечават от идеята за интеграция. Самата дума като че ли се превърна в лош термин и европейските политици скоро ще трябва да й намерят добър заместител.
Ще бъде интересно да се види дали Германия ще успее да спечели контрола върху Европейската централна банка. Сегашният гуверньор Марио Драги ще напусне в края на 2019 г., но битката за поста му вече започна. Още по-гореща ще се окаже темата за Турция и Западните Балкани. По време на европредседателството София иска да даде тласък в развитието на съседните държави, които все още са далеч от влизане в Европейския съюз.
 
Заплахите като валута

„Не можем да позволяваме на Китай да изнасилва страната ни. Те правят точно това“, гордо заяви Доналд Тръмп през 2016 г. Президентът не се е отказал от това да използва заплахи, за да подсигури икономически просперитет. Основната причина Тръмп да бъде част от световния икономически форум в Давос, който се смята за основен двигател на свободната търговия, е желанието му да убеди всички, че политиката „Америка на първо място“ е нещо добро за света.
САЩ обаче не са единствените, които използват заплахи в опит да постигнат желанията си. Лондон непрекъснато отправя предупреждения към преговарящите в Брюксел. Европейците не остават по-назад. Стратегията се радва на широка популярност, когато Европейската комисия води диалог с Варшава и Будапеща. Подобни методи се използват и в България.
Проблемът е, че днес никой не говори за партньори, а за търговски врагове. Светът отново става свидетел на възхода на популизъм, който вижда само два отбора. „Ако не си с нас, си против нас“, се превърна в официална политика. Световната търговия и дипломацията винаги са били свързани. В последните две години обаче дипломацията престана да се ползва като инструмент за отварянето на нови врати. Участ-ниците от двете страни на барикадата сякаш говорят на два напълно различни езика. Най-ярък пример е Брекзит. Лондон очаква от Европейския съюз да загърби всички правила за воденето на търговски преговори или заплашва да напусне без сделка. Въпреки че континенталните държави ще пострадат, Великобритания ще е тази, която ще понесе истински шок. Във въздуха витае напрежение, което само пречи на растежа и развитието.
 
София – в търсене на мъдрост

България си е поставила амбициозни цели за краткото време, в което ще ръководи Европейския съюз. Никой не очаква от страната ни да реши проблемите, трупани с години. Западните Балкани, Турция и Брекзит не са теми, които ще изчезнат за шест месеца. Онова, което всички искат да видят, а властите се надяват да представят, е мъдрост, която преди не съществуваше. Дали ще успеем да покажем капацитет и умения да поставяме цели, или това ще бъде поредното разочарование? Засега прогнозата е обещаваща.
Очакванията за икономиката са добри. Онова, което може да създаде проблеми, е неразбирателството между коалиционните партньори. Анализаторите обаче са единни, че има належаща нужда от реформи. Очаква се растежът да е в рамките на 3,3%, а инфлацията да достигне до 2% на годишна база. Страната ни ще се представи по-добре от своите съседи. Икономическият растеж за Източна Европа ще е 2,4% според прогнозите на МВФ. За Европа растежът ще бъде до 2%.
От МВФ обясняват, че правителството ще има нелеката задача да превърне икономическия растеж в реалност за домакинствата. Това ще изисква реформи най-вече в областта на образованието, здравната система и пазара на труда. Според експертите на фонда здравеопазването е твърде скъпо, а услугата – лоша. Фискалната политика на правителството се оценява като добра. Целта за дефицит от 1% през 2018 г. е добра, като се вземе под внимание, че публичният сектор има нужда от промени и инвестиции. Налице е вероятност приходите да надхвърлят разходите, което ще бъде допълнителна глътка свеж въздух. В по-дългосрочен план целите на правителството се оценяват като предизвикателство. Въпреки това МВФ е убеден, че то ще постигне целта си да се върне към балансиран бюджет до 2020 г.
Основното предизвикателство обаче се крие в неефективността на държавните компании. Специално внимание е отделено на Българската банка за развитие. Анализът на фонда отчита, че има възможности за по-добра събираемост на данъците и дори увеличение на някои от тях.
Съдебната система може да се окаже големият препъникамък и тази година. Въпреки че правителството предприе мерки в тази област, има нужда от по-тежки реформи, които да подпомогнат върховенството на закона. Като най-позитивна се определя бъдещата по-силна интеграция в Европейския съюз, влизането в Шенген и приемането на еврото като валута.

Niki Bozhilov

<< Обратно към новините