Защо Дядо Коледа се бави? Този въпрос са си задавали по Коледа много от нашите читатели, докато са били малки и сънят надвивал бавно желанието им да се срещнат лично с добрия старец. Сега те могат да разберат колко трудна е задачата на Дядо Коледа да достави толкова много подаръци навсякъде по света. За целта им предлагаме нашата игра „Помогни на Дядо Коледа“, която ще им даде нагледно обяснение защо подаръците винаги закъсняват.


Началото на декември е. Вие сте собственик на средна спедиторска компания с кодовото име „Ол Баш Майстори Спед“. Докато кротко прелиствате новия брой на настолното ви списание ЛОГИСТИКА, телефонът звънва. В слушалката се чува бодряшки смях „Хо, хо, хо“ и глас на английски с холивудски акцент ви предлага сделката на годината – да организирате превоза и доставката на всички подаръци на Дядо Коледа за цяла България. Съгласно Инкотермс, условията по доставката са типично коледни – DAC, т.е. Delivered At Chimney, Доставка до комина.

1. Естествено, приемате веднага. Та това е детската ви мечта! Половин час по-късно продължавате да танцувате със Снежанка и да се шегувате с джуджетата. Е, само наум, да не чуе вашата половинка. След това се залавяте за работа, като вдигате телефона:
За Финландия – преминете на 2.
За Китай – преминете на 5.

2. Свързвате се с ваш сът-рудник във Финландия и му обяснявате, че търсите контейнерен превоз от Северния полюс през Лапландия до най-близкото пристанище. След дълго пуфтене в сауната и сред хеви метъл грохот той ви пита какъв транспорт ще искате. Избирате:
Елени – преминете на 4.
Железопътен – преминете на 3.

3. Опааа! Май се изложих-те! БДЖ отдавна закри линията София – Северният полюс, а за съжаление и метрото още не е стигнало дотам. Я се върнете обратно на 2.

4. Правилно, в Лапландия хората са изчезващ вид, а не елените. Близо един ден изчислявате с вашия контрагент колко елена ще са необходими за превозването на 10 контейнера с играчки. Дори разработвате 2 варианта – един, ако контейнерите се влачат, и друг – ако се бутат. Накрая се спирате на реверсивен вариант – едните елени ще бутат, а другите ще теглят. А един лос ще им сочи верния път.
Нещата явно потръгват и вие пиете едно уиски за успеха на начинанието. Този път няма да избирате. Направо преминавайте на 6.

5. Ама, разбира се, че знам къде е завод „Северният полюс“, съобщава китайският ви колега със странното име Кон Тей Нер. После обяснява, че всяка година по това време изпраща хиляди контейнери с играчки за различни страни. Накрая със сладко-кисело-лютив тон ви предупреждава да не наричате работещите в завода джуджета. Просто китайците по принцип не са високи. Бързате да кажете, че ще му изпратите подробности по имейла, преди да е започнал да ви предлага лаптопи, телевизори, смартфони и пр. на цена две за левче.
Остава да решите как да ви бъдат изпратени контейнерите.
Ако по суша – преминете на 7.
Ако по море – преминете на 9.

6. Минава една седмица. Докато си правите логистичен план за доставка на печено прасенце на коледната ви трапеза, звънва телефонът. С леко недоволен и изненадан глас финландският ви колега съобщава, че елените са пристигнали на уреченото място, но там освен 2–3 бели мечки, участващи в празничен клип на безалкохолни напитки, няма нищо. Просто нищо – нито завод, нито дори склад. Празничната атмосфера в главата ви изчезва за секунди, като греяно вино на служебен банкет. Вече се е появил първият ви преразход – неустойки за поръчан превоз.
Веднага захапвате телефонната слушалка и звъните на:
Дядо Коледа – премини на 8.
В Китай на вашия контрагент – премини на 5.

7. Когато китайският партньор споменава колко ще ви струва автомобилният транспорт от Китай до България, кръвното ви се вдига като цените на дизела по родните бензиностанции. За съжаление, и скоростната железница Пекин – София още не е построена, така че не ви остава нищо друго освен превоз по море. Който не знае – повтаря! Я се върнете отново на 5 и направете правилния избор.

8. „Хо-хо-хо! – смехът на добрия старец звучи гротескно в ушите ви. – Какъв Северен полюс?! Дядо ти Коледа може да е измислен от американците, но не е ескимос от Аляска. Аз съм модерен бизнес старец и отдавна съм се аутсорснал в Китай.“
Малка коледна свещичка пламва в главата ви. Още нищо не е загубено. Разбира се, че в Китай – днес всичко се върти около китайското карго. Премини на 5.

9. За нула време уговаряте доставката по море и удряте по едно уиски за успеха на начинанието. Ако сомалийски пирати не ви минат път, може и да зарадвате децата за празниците. Въпросът е до кое пристанище да поръчате пратката.
Ако изберете Солун – преминете на 10.
Ако изберете Бургас – преминете на 11.

10/ Минава седмица. Нас-троението става все по-празнично. За да се включите в общия тон, сте сложили на бюрото си тавичка и докато говорите по блутута, се учите как се завиват коледни сарми. Завивате, отвивате, пак завивате, пак отвивате, докато един разстроен глас на английско-китайски ви съобщава една добра и една лоша новина, от която сармата просто експлодира в ръцете ви. Добрата новина е, че корабът е пристигнал в Солун, а лошата, че пристанищните работници стачкуват до 8 януари, тъй като празнували коледните празници и по стар, и по нов стил. Допълнително искали Дядо Коледа да не ги залъгва с дребни китайски джунджурийки, а да ги зарадва с двудневна работна седмица, 15-а и 16-а заплата и тези подаръци да се раздават всеки месец.
„Ама аз съм Дядо Коледа, а не МВФ“, възмутено избоботва добрият старец, след като научава какво е станало. Няма как – корабът трябва да продължи за Бургас. Тъй като не остана много време, направо минете на 11.

11. „Бургаски вечери, рибарски мрежи…“ Припявате си тихо, докато препичате на домашната скара черноморска скумрия, уловена в Атлантическия океан. И в този момент някой ви потупва по рамото. Обръщате се и кого да видите?! Съдбата чука на вратата. Не, не е съдбата, а добрата новина, че контейнерите ви най-накрая са пристигнали на пристанище Бургас. Какво ви остава освен да се провикнете типично по бургаски: „Въъъъй, верно ли бе, батка?“.
Сега остава само да решите как да доставите пратките до всеки комин, т.е. до всяко дете.
Ако изберете лично – преминете на 12.
Ако изберете с куриерска фирма – преминете на 13.

12. Ей сега ви хванах, че четете само детски приказки! Вие спедитор ли сте, или Малкия Мук? Как ще занесете толкова много пратки до всяко дете в България и то за една нощ? Хайде, фокус-мокус-препаратус и се връщате отново на 11 да направите верния избор.

13. Веднага наемате няколко куриерски фирми, които в Коледната нощ да занесат подарък на всяко дете. Тъй като безплатни подаръци няма, доставката е за сметка на родителите. Това е като с парите от еврофондовете – иска се съфинансиране. А кой родител би отказал да доплати малко, за да зарадва детето си в празничната нощ? Естествено, не съобщавате това на Дядо Коледа. Трудно се обяснява българският манталитет с английски думи.
По едно време се сещате, че днес е Бъдни вечер. Сядате под елхата, наливате си чаша вино и заспивате в очакване куриерът да почука и на вашата врата.
Направо преминете на 14.

14. Събуждате се от звъна на телефона:
– Шефе, да не сте болен – пита учудено ваш подчинен. – Имате среща след 15 минути.
– Каква среща? – недоумявате. – Коледа е все пак.
– Каква Коледа, шефе? Ние сме в началото на декември.
Скачате, разтърквате очи и пог-леждате календара. Наистина е 1 декември. Значи всичко по доставките на Дядо Коледа е било просто сън. Е, поне беше хубав сън. Сега се обличайте бързо и заминавайте на работа, че клиентите чакат. А довечера непременно си купете сельодка. Защо ли? Както е тръгнало, току-виж в съня ви се появи лично руският Дядо Мраз да ви калесва за доставчик на неговите подаръци. И от дума на дума ще си налеете по една водка, а после и втора… И ако нямате сельодка за мезе, току-виж сте пропуснали добрата сделка. Но това вече е друга логистична игра. May be the next year…

Дядо Мраз Коледов